Удостоверение обр. УП-2

 

В производството по отпускане на пенсия осигурителният доход на лицата, работещи по трудови правоотношения, се установява с нарочен документ-удостоверение обр. УП-2. То представлява формуляр в типизирана форма, утвърден със заповед на Управителя на НОИ, в който работодателят е длъжен да посочи за определен период от време брутното трудово възнаграждение или дохода, върху който са внесени и/или дължими осигурителните вноски за осигуреното лице.

Съгласно изричните разпоредби на НПОС, посоченият в обр. УП-2 осигурителен доход следва да съответства напълно на изплащателните ведомости и другите разходооправдателни документи. Когато такива документи липсват, наредбата допуска възможността удостоверения за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за него. Наредбата не определя какво се разбира под понятието „други автентични документи“, но при всички случаи това са документи,изходящи или водени от осигурителя по същото време, за което се отнася удостоверяваният доход. Ако няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период,а за времето след 31-и декември 2002 г. – минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите.

Издадено по предвидения ред и форма, подписано от длъжностното лице, което го е изготвило, от главния счетоводител и от ръководителя на предприятието и подпечатано с печата на предприятието удостоверение обр. УП-2 има характер на официален удостоверителен документ за вписаните в него обстоятелства относно размера на осигурителния доход.

В тази връзка припомняме, че издаването на удостоверение обр. УП-2 с невярно съдържание може да доведе до такива неблагоприятни правни последици, като:

- съставяне на акт за административно нарушение на отговорните длъжностни лица и налагане на глоба в размер на 500 лв.;

- съставяне на ревизионен акт за начет на осигурителя, ако в резултат на издадения документ са настъпили щети за ДОО;

- търсене на наказателна отговорностот съответните длъжностни лица, издали документа.

Сроковете за издаване на удостоверение обр. УП-2 са императивно определени в чл.5, ал.7 от КСО и неспазването им е основание за налагане на административно наказание – глоба от 50 до 1000 лв., а при повторно нарушение – глоба от 500 до 2000 лв.

Съгласно цитираната разпоредба всеки работодател е длъжен да издава безплатно на своите работници и служители документи за осигурителен доход, както следва:

• при прекратяване на трудовото правоотношение – в срок до 30 дни от прекратяването;

• при изрично искане от осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от постъпване на искането.

В нормативната уредба изрично са регламентирани и периодите, за които работодателят следва да издава документи за осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от НПОС тези периоди са два:

- за три последователни години по избор на лицето от последните му 15 години осигурителен стаж преди 1 януари 1997 г.;

- за целия период от 1 януари 1997 г. до датата на прекратяване на осигуряването.

Липсата на нормативно предвидено ограничение в избора на лицето относно броя на издаваните документи често създава проблеми в практиката. Известни са случаи, в които осигурените лица, водени от стремежа да получат по-благоприятен размер на пенсията,претендират да им се издадат няколко на брой удостоверения за различни три последователни години преди 01.01.1997 г. (напр. 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г.; 01.01.1983 г. – 31.12.1985 г.;01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. и т.н.). Нашият съвет е да удовлетворявате исканията на лицата и да им издавате съответните документи и то безплатно, тъй като в противен случай подлежите на санкция.

Изисквания при изготвяне на удостоверение обр. УП-2

При удостоверяване на осигурителния доход на наетите по трудови правоотношения лица,работодателите следва да съблюдават нормите на чл.6, чл.70 и чл.70а от Кодекса за социално осигуряване (КСО); чл.2, чл.40 и чл.46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж(НПОС); чл.1 – чл.3 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВКПОВ), както и дадените от НОИ указания за издаване на обр. УП-2.

За Ваше улеснение, но без да претендираме за изчерпателност, Ви припомняме изброените подолу основни положения при удостоверяване на осигурителния доход.

В графа 4 на удостоверение обр. УП-2 се посочват брутното възнаграждение и другите доходи от трудова дейност на осигуреното лице,включително и начислените и неизплатени от01.01.2007 г. С оглед императивните разпоредби на чл.70а, ал.4 от КСО и чл.46, ал.8 от НПОС не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31.12.2006 г.

Когато в периода, за който се издава обр. УП-2 се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, за осигурителен доход следва да се посочи:

• за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя – възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. С оглед въвежданетона минималните осигурителни прагове считано от 01.01.2003 г., ако изплатената сума за месеца, през който лицето е било в платен отпуск е по-голя-

ма от минималния месечен осигурителен доход, тя се включва при изготвянето на УП-2, а ако е по-ниска – в УП-2 се включва минималният месечен осигурителен доход;

• за времето на отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване, се вписва:

- преди 01.01.2000 г. – доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби при ползването на отпуска;

- от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. – обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;

- от 01.01.2005 г. – доходът, от който е изчислено обезщетението.

Поради извършената нормативна промянаи преминаване на дейността по отпускане и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност към ТП на НОИ,получаваните по този ред след 01.01.2007 г.парични обезщетения не се вписват в обр.УП-2, а се установяват с данни от информационната система на НОИ.

В тези случаи в удостоверение обр. УП-2 се вписват само изплатените от осигурителите на основание чл.40, ал.4 от КСО възнаграждения за първия работен ден от временната неработоспособност, като в „Забележка“ следва да се посочва помесечно броят на дните,за които е изплащано парично обезщетение от ТП на НОИ. Това се отнася и за случаите преди 01.01.2007 г., когато от ТП на НОИ са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане на

лица, работили в осигурители, които са прекратили дейността си поради ликвидация. В тази насока са и дадените от ГД „Пенсии“ при ЦУ на НОИ указания с изх. № 91-01-56 от 16.02.2007 г.

• за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, или на законна стачка – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

Когато в рамките на един календарен месец лицето е било и на работа, и в неплатен отпуск,който се зачита за трудов стаж, в графа 4 на обр. УП-2 следва да се впише брутното трудово възнаграждение за съответната продължителност на отработеното време и минималната работна заплата, определена пропорционално на

работните дни, през които лицето е било в неплатен отпуск.

Практиката сочи, че понякога осигурителите се затрудняват при издаване на документи за осигурителен доход на лица, които са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно и им е присъдено и изплатено обезщетение по чл.225 от КТ. Правилата за изготвяне на обр. УП-2 в този случай са

следните:

- до 31.12.1999 г. вноски се дължат в размера,определен за всички осигурителни случаи за съответната категория труд, по която лицето е работило преди уволнението, като се начисляват върху изплатеното обезщетение по чл.225 от КТ,поради което същото се вписва като осигурителен доход за този период;

- от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г., ако лицето не е работило, осигурителните вноски се дължат в размерите за фонд „Пенсии“ върху последното брутно трудово възнаграждение, а ако е работило на друго място и е било осигурено за това време осигурителни вноски не се дължат;

- от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. осигурителните вноски се дължат в размерите за фонд „Пенсии“, определени в зависимост от категорията на труд, върху последното брутно трудово възнаграждение, получено от лицето преди уволнението, ако не е било осигурявано на друго основание. Ако през този период лицето е осигурявано, но осигурителният доход, върху който са внасяни осигурителни вноски е по-нисък от по-следното брутно трудово възнаграждение, получено преди уволнението, осигурителните вноски се дължат върху разликата между последното брутно трудово възнаграждение и осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски;

- за времето след 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическата дейност на осигурителя и не по-голямо от максималния месечен размер на осигурителния доход.Обръщаме Ви внимание, че този ред за определяне на осигурителния доход е приложим за всички хипотези на оставане без работа, предвидени в чл.10, ал.2, т.4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от КСО (в ред. до 01.01.2002 г.) и в чл.9, ал.3, т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 от КСО (в ред. от 01.01.2002 г.).

С оглед въведените от 01.01.2003 г. минимални осигурителни прагове за лицата, работещи по трудови правоотношения, не забравяйте, че в обр. УП-2 се посочва:

• брутното трудово възнаграждение на лицето, върху което са внесени или са дължими осигурителните вноски, когато същото е по-голямо от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната иконо-

мическа дейност;

• минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски, когато изплатеното трудово възнаграждение през месеца или авансо-

во изплатеното (в случаите, когато през определени месеци е изплатен само аванс), е по-малко от този минимален месечен осигурителен доход.

ПРИМЕР.Иван Иванов работи по трудов договор и получава месечно брутно трудово възнаграждение 520 лева, при минимален месечен осигурителен доход за длъжността, която заема –220 лв. В образец УП-2 при изчисляването на годишния му осигурителен доход ще се включи брутното му трудово възнаграждение за

месеца – 520 лева.При условие обаче, че лицето за същата длъжност получава месечно брутно трудово възнаграждение 200 лв., тогава в обр. УП-2 следва да се посочи сумата, съответстваща на минималния осигурителен доход за длъжността по икономическата дейност на осигурителя – 220 лв.

Както споменахме по-горе, елемент на осигурителния доход са и сумите, изплащани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите за сметка на средствата за социални разходи, поради което същите

следва да бъдат включени при изготвянето на обр. УП-2. Особеност, с която следва да се съобразите е, че те не се вземат предвид при определяне на минималния осигурителен месечен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

ПРИМЕР.Кирил Стоянов получава брутно трудово възнаграждение 500 лв., което е по-високо от осигурителния праг за длъжността – 260 лв. и за месеца му се изплащат още 100 лв. за сметка на социалните разходи. В обр. УП-2 ще се включат брутното трудово възнаграждение и сумите за социални разходи (500 лв. + 100 лв.).

Ако същото лице получава брутно трудово възнаграждение 240 лв., което е по-ниско от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя – 260 лв. и същите средства за сметка на социалните разходи –100 лв., то в обр. УП-2 ще се включат минималният осигурителен доход и сумите за социални разходи (260 лв. + 100 лв.).

Осигурителен доход по смисъла на закона са и допълнителните възнаграждения от трудовата дейност, периодично изплащани (тримесечно или годишно) на работниците и служителите – премии, допълнително материално стимулиране и др. под., поради което същите трябва да бъдат отразени в издаваното удостоверение, като задължително следва да съответстват на базисния период.

ПРИМЕР.В декември 1996 г. сте изплатили на работниците си премии за второто тримесечие на годината. Ако изготвяте обр. УП-2 за тригодишен период от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г.,сумите за премиите следва да се включат в осигурителния доход на лицето, тъй като същите се отнасят за избрания базисен период, но ако лицето е поискало обр. УП-2 за периода от 01.04.1993 г. до 31.03.1996 г., изплатените премии не  следва да се включат, тъй като са извън обхвата на избрания период.

Задължително в обр. УП-2 следва да се включи и изплатеното след 08.08.2000 г. обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда за времето, през което Ваш работник или служител е останал без работа в резултат на уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни.

За работниците и служителите, които след 31.12.2002 г. са работили при непълно работно време, осигурителният им доход в обр. УП-2 задължително се посочва помесечно.

В зависимост от базисния период, за който се отнася осигурителният доход, същият се вписва, както следва:

• в неденоминирани лева – за трите последователни години от последните 15 години оси-

гурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето;

• в неденоминирани лева – за времето от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г.;

• в деноминирани лева – за времето от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г.

Съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.2 от НПОС за времето от 01.01.2000 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение осигурителният доход се посочва годишно – за всяка календарна година отделно.

Друго важно изискване при изготвянето на обр. УП-2 е изискването за всеки от посочените в него периоди да се посочват елементите на възнаграждението, които участват при формирането на съответния осигурителен доход, без да се прави рекапитулация на сумите по размери.

Задължително при оформянето на обр. УП-2 служебните лица, изготвящи документа,следва изрично да впишат забележки на стр. 2 или 3 от образеца, дали за посочения период са внесени осигурителни вноски и спазени ли са

разпоредбите на:

- §111 от ППЗП – до 31.12.2000 г.;

- чл.9, ал.2 от КСО и чл.46 от НПОС за времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г.;

- чл.6, ал.2 т.3 от КСО и чл.46 от НПОС за времето след 31.12.2002 г.

Плащания на над 15 000 - по банков път

             Плащанията над 15 000 лева да се извършват само по банков път от гражданите и фирмите. Това реши парламентът, като прие окончателно Закона за ограничаване на плащанията в брой. Законът няма да се прилага за теглене и внасяне в брой от собствени платежни сметки, на съпрузи и роднини по права линия, изплащане на трудови възнаграждения. 

                    Тогава, когато фирмите и гражданите ще плащат своите данъци, както и други плащания към бюджетни предприятия, което ще рече всички министерства, техните териториални структури, включително и общини, ще може да ги плащат без банкови такси и комисионни, ако се извършват през съответния ПОС-терминал, като всяка от тези организации ще бъде задължена да осигури такъв ПОС-терминал, така че всяка една фирма или човек със своята банкова карта ще може да плаща тези свои задължения без такси и комисионни.
               При нарушения на забраната за плащания брой над 15 000 лева глобата е в размер на 25 на сто от общия размер на направеното плащане, ако става дума за физическо лице. Ако е юридическо - то ще търпи имуществена санкция в размер на 50 на сто от сумата, изплатена в нарушение на този закон. При повторно нарушение санкциите се удвояват.

Фискалните устройства в GPS-връзка от 01.01.2011

               Търговците, регистрирани по ДДС трябва да изградят дистанционна връзка на фискалните си устройства с НАП до края на септември 2011 г.  Наредбата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекта задължава всяка компания, която има регистрация по ДДС да изгради GPRS връзка със сървърите на НАП по подобие на бензиностанциите, които направиха това през януари. До края на март 2012 г. същото изискване трябва да изпълнят всички  останали търговци в страната.

Според агенцията за приходите електронната връзка на касовите апарати с НАП има потенциал значително да намали сивия оборот в икономиката. Според анализи на приходната агенция близо 70% от всички търговци в страната укриват целия или част от оборота си. Новата система позволява всяко фискално устройство автоматично и без знанието на собственика си да подава информация за оборота, натрупан в съответния обект. Паралелно с това има възможност инспекторите на НАП дистанционно по компютърен път да следят продажбите на произволно избран търговец, като по този начин на проверки и ревизии ще бъдат подложени само некоректните дружества. Системата позволява и автоматизирано следене на средните стойности на оборотите на определени групи обекти и може да сигнализира, ако приходите в определен магазин, например, значително намалеят или се увеличат.

Сумата, която търговците ще заплатят за модифицирането на касовите си апарати или за закупуване на нови, се признава за разход за данъчни цели, напомнят от НАП, като допълват, че с парите, платени за изграждане на дистанционната връзка ще се намали облагаемата с данъци основа.

От агенцията подготвят нарочна комуникационна кампания, с която да информират всички регистрирани по ДДС фирми за новите изисквания.

ДОХОДИ ОТ НАЕМ

            От 01.01.2011г. с промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които влязоха в сила  през тази година, фирмите ще имат задължението да внасят авансово 10% от размера на наема, които заплащат на своите хазяи. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като наемът се намали с 10% нормативно признати разходи и разликата  се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.
Когато удържи авансовия данък върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице е задължен да издаде на своя хазяин и сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.
Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който  е удържан.
Физическите лицата, които са отдавали помещения под наем през изминалата 2010 г., трябва да декларират доходите си пред НАП до 2 май 2011 година. При подаването на годишната декларация наемодателите попълват приложение № 4, което е неразделна част от годишната данъчна декларация.
Тези от тях, които подадат декларацията си за доходите и внесат дължимия данък до 10 февруари 2011г., ползват 5% отстъпка. Същата отстъпка ползват и тези, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис и  внесат дължимия данък в срок до 2 май 2011 г. Ползва се една от двете отстъпки.
Декларацията за доходите и всички нейни приложения са публикувани в http://www.nap.bg/ във формат, който позволява да бъдат попълнени електронно.
Най-лесният и достъпен начин за плащането на данъка е по интернет. Плащането на данъци по този начин изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.

Най-често задавани въпроси във връзка с определяне и внасяне на авансовия данък върху наемите

Кой е задължен да внася авансовия данък при изплащане на доход от наем на физическо лице - наемодател?
Когато платец на доход от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на този доход. В случай, че платец на дохода е физическо лице, задължението за авансовия данък е на самото лице, придобило доход от наем.

В какъв срок предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доход от наем има задължение да удържи и внесе авансовия данък за този доход?
Авансовият данък за доходите от наем се определя от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода и се удържа при изплащането на наема. Удържаният данък се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

Приспадат ли се 10% нормативно признати разходи от платения наем, преди да бъде определен и удържан авансовия данък от платеца на дохода?
Да. Придобитият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи и върху разликата се определя и удържа 10% данък.

В случай, че получателя на дохода е физическо лице с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, следва ли да се удържа данък от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем?
Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто и е представило пред платеца на дохода копие на експертно решение от ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК, авансов данък се удържа след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа превиши 7 920 лева. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата/датите на изплащане на дохода от наем.

Къде трябва да се внесе данъка?
Удържаният от платеца авансов данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.

По какъв код за вид плащане следва да се преведа данъка от платеца на дохода?
В платежното нареждане се записва код за вид плащане - 11 12 13 - Данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори, наеми и др.

Ако получателите на дохода от наем са повече от едно лица, може ли удържания данък да бъде преведен в едно платежно нареждане?
Да. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационни данни за получателя на доходите от наем. Това на практика се извършва в годишен аспект - при подаването от платеца на справката за изплатени доходи на физическите лица по чл. 73 от ЗДДФЛ.

Какъв документ трябва да се издаде от платеца на дохода за удържания данък?
Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от наем, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода от наем.

Ако наемодателят е самоосигуряващо се лице, следва ли да издава документ за получения доход от наем от предприятие или самоосигуряващо се лице?
Не следва да се издава документ по реда на чл. 9 от ЗДДФЛ. Единствено платеца на дохода е задължен да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка.

Намаляваме данъците наполовина с дарение за ин винтро

 

От тази година с до 50% може да се намали данъчната основа с дарение в полза на Центъра „Фонд за асистирана репродукция”, Центъра „Фонд за лечение на деца” и/или Центъра „Фонд за трансплантации”. До миналата година данъчно облекчение можеше да се ползва само за даренията в полза на фонда за лечението на деца.

Друго данъчно облекчение, което могат да ползват българските граждани е за дарение за културата, тоест в полза на културни институции и организации. С парите, платени за култура може да се намали с до 15 %  данъчната основа.

До 5 на сто от всички доходи на физическите лица се намаляват с дарения в полза на здравни или лечебни заведения; на специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд "Социално подпомагане" към министъра на труда и социалната политика. Облекчението е валидно и при дарение в полза на специализирани институции за деца, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, на детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии. Облекчението може да се ползва и за дарения в полза на бюджетни предприятия, на регистрираните в страната вероизповедания, на специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; на Българския Червен кръст; на културни институти и читалища. Могат да намалят данъчната си основа и граждани, които даряват на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, както и на фонд "Енергийна ефективност. Данъчното облекчение може да се ползва и при дарение в полза на комуни за лечение на наркозависими, а също и в полза на детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).

От тази година данъчните облекчения за дарения могат да се ползват и ако даренията са направени в полза на идентични лица от ЕС. В тези случаи към декларацията задължително се прилага и официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението и неговият превод на български език, извършен от заклет преводач.

Според закона общият размер на данъчните облекчения за дарения не може да е повече от 65% от годишната данъчната основа.

Самоосигуряващите се лица

Самоосигуряващи се лица са: упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; (например журналисти, адвокати, консултанти, архитекти, експерт-счетоводители, одитори, нотариуси, частни съдебни изпълнители, лицензирани оценители и др.) Всички еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества;
регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители;

Какви декларации подават?
Самоосигуряващите се лица най-общо казано подават три вида осигурителни декларации – декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност; декларация образец 1, която се подава всеки месец; и декларация образец 6 – веднъж годишно.

Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност
Самоосигуряващите се лица задължително подават декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани. Декларацията се подава в 7 дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност. Тази декларация може да се подава всяка година до края на месец януари, ако самоосигуряващото се лице иска да промени вида на осигуряването си.

Декларация образец 1
Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” се подава от самоосигуряващите се лица всеки месец - до 10 дни след като са платени дължимите осигурителни вноски или еднократно до 20 февруари 2010 г., ако се осигуряват само за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване.

Декларация образец 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, Учителски пенсионен фонд, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" на осигурените лица и облагаемия доход.

Декларация образец 6
Всички самоосигуряващи се лица имат задължение да подават еднократно в годината и декларация образец № 6. Тя съдържа данните за дължими осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица. Декларация образец 6 се подава до 30 април. Това е и срокът, в който те са задължени да представят справки №1 и №2 от годишната данъчна декларация за облагане на доходите. Справки 1 и 2 служат за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и окончателния размер на дължимите от тях задължителни осигурителни вноски.

Самоосигуряващите се лица следва да имат предвид, че в случаите, в които при започване и възобновяване на трудова дейност не е подадена декларация за вида на осигуряване в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за фонд „Пенсии”.
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаването на декларация по образец до края на месец януари на съответната година;

Годишни данъчни декларации 2010г по Интернет

           Най-улесняващата услуга, която е достъпна за клиентите на НАП  е подаването на декларации за облагане с корпоративни данъци по Интернет, съобщават от пресцентъра на агенцията по приходите.  За да използват тази услуга, клиентите трябва да притежават електронен подпис или да упълномощят друг, който има електронен подпис, да подаде декларацията им вместо тях. Фирмите, които подадат декларация за облагане с корпоративни данъци по електронен път ползват отстъпка от 1% върху сумата от дължимия данък, но не повече от 1000 лв.

Още една нова услуга, която НАП ще предложи на своите клиенти от 10 февруари. Това е декларацията за облагане на доходите на физическите лица с баркод. Тази услуга дава възможност формулярът да бъде изтеглен от интернет страницата на НАП и да бъде попълнен „офлайн”. При разпечатването й се генерира т. нар. „баркод”, който съдържа цялата информация, попълнена от клиента в декларацията. Така че не е необходимо служителите на НАП ръчно да въвеждат данните от декларацията в системата, а директно при сканирането на баркода, данните се прехвърлят в информационната система на НАП. Освен това в полетата на декларацията са заложени допълнителни контроли, които гарантират, че няма да бъдат допуснати чисто технически грешки. Използването на тази услуга гарантира на клиентите на НАП вярно и точно попълнена информация в декларация, т.к. показва всяка допусната грешка.

      Всеки, който подаде декларацията си чрез интернет, подписана с електронен подпис, ползва отстъпка от 5% при заплащане на дължимия данък до 30 април 2011 г. Съветът към клиентите е да не изчакват крайния срок, както и да използват алтернативните начини за подаване на декларации – чрез пощата с обратна разписка, на място срещу входящ номер в над 400 станции на „Български пощи” в цялата страна, както и чрез интернет, подписани с електронен подпис.