ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАЗМЕРА НА ПЕНСИЯТА

Размер на пенсията = (доход, от който се изчислява) х (осигурителен стаж в години / 100)

• при непълна година стаж месеците се разделят на 12 и полученият резултат се закръгля до втората цифра след десетичния знак

Осигурителният стаж от различни категории труд се превръща към стаж от трета категория труд (чл. 104 от КСО).

Доходът, от който се изчислява пенсията, се получава по следния начин:

Доход = (средномесечен осигурителен доход за страната за последните 12 месеца преди месеца на отпускане) х (индивидуален коефициент на лицето).

• тази формула се прилага за пенсии, отпускани след 01.01.2004 г.; до тази дата се взема средномесечният осигурителен доход за страната за календарната година преди годината на отпускане на пенсията.

Индивидуалният коефициент на лицето се определя съобразно следните изисквания. За определяне на пенсията се представя осигурителният доход, върху който са внесени осигурителни вноски, за избрани от лицето 36 последователни месеца от последните 15 години трудов стаж преди 01.01.1997 г. (ако през тези години няма прекъсване, това е периода 01.01.1982 г. – 31.12.1996 г.) и осигурителният доход, върху който са внесени осигурителни вноски, за времето след 01.01.1997 г. Изчисляват се две съотношения – за времето до 31.12.1996 г. (ИК1) и за времето след 01.01.1997 г. (ИК2):

ИК1 = (средномесечен осигурителен доход на лицето за избрания 36-месечен период) / (средномесечната работна заплата за страната за периода);

ИК2 = (средномесечен осигурителен доход на лицето за периода след 01.01.1997 г.) / (средномесечния осигурителен доход за страната за периода);

• при определянето на ИК1 и ИК2 не се вземат предвид периодите, през които лицето не е било осигурявано за пенсия.

Общият индивидуален коефициент ИК се получава като среднопретеглена величина от ИК1 и ИК2:

ИК = (ИК1 х 36 + ИК2 х брой месеци) / (36 + брой месеци)

Всички множители във формулата за размера на пенсията могат да бъда посочени накратко така:

Размер = (СОД за страната) х ИК х (осигурителен стаж)

Ако така изчисленият размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО е по-малък от минималния размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година – чл. 70, ал. 7 (а за пенсия по чл. 68, ал. 4 от КСО – по-малък от 85 на сто от размера по чл. 70, ал. 7), пенсията се определя в посочения защитен минимален размер.

Авансово и годишно облагане на доходите от положен личен труд на съдружници

Промяната се основава на презумпцията, че предвид участието на посочените лица в съответните предприятия, упражняването на личен труд в тях не може да се квалифицира като независима стопанска дейност и доходите им от него да бъдат третирани данъчно като доходи от такава дейност.

Коментарът по темата е мотивиран от промяната в дефиницията на понятието “Трудови правоотношения” по смисъла на ЗДДФЛ, която е в сила от 01.01.2010 г. и доведе до съществени изменения в реда за данъчно третиране на доходите, придобити от съдружници в дружества с ограничена отговорност. Тя води до промени както в авансовото облагане на техните доходи, така и в задълженията на лицата и платците на тези доходи при тяхното годишно документиране и подоходно облагане. До какво доведе промяната?

Общи положения

Както е известно до края на 2009 г. тяхното облагане се извършваше, съобразно правното основание за възникването на съответния доход, като възможните хипотези при това бяха:

доходи от трудов договор по смисъла на Кодекса на труда (КТ) или на договор за управление и контрол; и

доходи от друга стопанска дейност или възнаграждения по извънтрудови правоотношения, третирани данъчно по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, за които се ползваха нормативно признати разходи от 25 на сто.

С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01. 2010 г., дефиницията на понятието “Трудови правоотношения” по смисъла на закона бе разширена с нова разпоредба. В редакцията на т. 26 на §1 от ДР на закона бе включена нова буква “и”, в съответствие с която правоотношенията, между физическите лица – съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на АД, и дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член- кооператори или акционери, се приравняват на трудови, независимо от основанието за тяхното възникване.

Приравняването на възнагражденията за извършените от тази категория лица дейности или услуги в полза на дружествата или кооперациите, в които те са съдружници, акционери или член-кооператори, на трудови има за резултат това, че те ще се облагат по реда на ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения. Промяната се основава на презумпцията, че предвид участието на посочените лица в съответните предприятия, упражняването на личен труд в тях не може да се квалифицира като независима стопанска дейност и доходите им от него да бъдат третирани данъчно като доходи от такава дейност.

В тази връзка заслужава внимание това, че преквалифицирането на доходите на посочените лица като доходи от трудови правоотношения е само за целите на ЗДДФЛ. Доколкото те не са в трудови правоотношения с посочените предприятия по смисъла на КТ или в правоотношения по договори за управление и контрол, то за целите на социалното осигуряване лицата продължават да се третират като самоосигуряващи се.

Практически резултати от промяната

Промяната в квалификацията на този вид доходи доведе до изменения както в текущото им авансово облагане, така и в реда за тяхното годишно документиране, облагане и отчитане.

2.1. Промени в авансовото  облагане на доходите

Текущо промените се изразиха в това че:

при определяне размера на авансовите вноски за облагане на възнагражденията, получавани от съдружници за положен личен труд в дружествата, отпадна правото да бъдат приспадани необлагаеми разходи и той се определя по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ; и
размерът на данъчната основа, формиран по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, се намалява с: данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно);

от данъчната основа се приспада и данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ (за доброволно осигуряване и животозастраховане), но само когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода (чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ);

ако платецът на дохода не удържа от месечните възнаграждения за посочените видове дейности задължителните осигурителни вноски, дължими от съдружниците по реда КСО и ЗЗО, те не може да бъдат приспадани от размера на авансовите им данъчни вноски.

Този ред за текущо данъчно третиране на доходите от личен труд на посочените лица бе регламентиран нормативно като в чл. 42, ал. 2 от закона е добавено второ изречение, според което: „Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.“

2.2. Годишно документиране и деклариране на доходите

Посоченият ред за текущо данъчно третиране на доходите от личен труд на съдружниците и другите категории лица, обект на разпоредбата на буква “и” от т. 26 на §1 от ДР на ЗДДФЛ, води до промени и в реда за определяне и документиране на годишните им данъчни задължения. Те засягат както задълженията на предприятията - платци на доходите, така и задълженията на техните получатели.

Предприятието – платец на дохода:

не следва да извършва преизчисляване на годишна база на доходите им и да определя годишния размер на данъка. Изрично е посочено, че при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на чл. 49, ал.1-7 ЗДДФЛ не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 49, ал. 8 ЗДДФЛ);
доколкото за целите на ЗДДФЛ посочените доходи са дефинирани като доходи от трудови правоотношения, те вече не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ (по аргумент на противното на чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ).

От своя страна лицата, получили през годината доходи от този вид, не са освободени от подаване на годишна данъчна декларация (чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2). При определяне размера на годишната им данъчна основа за доходи от трудови правоотношения по смисъла на буква “и” от т. 26 на §1 от ДР на ЗДДФЛ:

не се приспадат необлагаеми разходи;
приспадат се сумите на задължителните осигурителни вноски на лицата, когато те не са внесени чрез работодателя им (съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Отпуск на бащата при раждане на дете

Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск от деня на изписване на детето.

Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за граждански брак или декларация от бащата и майката, че детето е припознато и те живеят в едно домакинство, както и документ за изписване от болницата. Работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, работодателят го уведомява за това, като мотивира отказа си.

Отпускът се ползва в календарни дни. Съответно бащата има право на обезщетение за работните дни от отпуска. Бащата е длъжен незабавно да уведоми, ако по време на отпуска, бракът бъде прекратен със съдебно решение; той престане да живее в едно домакинство с майката; детето бъде дадено за осиновяване или бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка; детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето или почине. В тези случаи отпускът се прекратява. Отпускът се ползва в последователни дни независимо дали са работни или почивни. Бащата може да поиска по-малко дни отпуск.

Справка:чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда и чл. 45а, ал. 1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските

Всеки, който към края на 2010 г. е имал повече от един работодател, подава декларация сега

Всеки, който към 31 декември 2010 г. е имал повече от един работодател, е задължен да подаде декларация за облагане на доходите до 2 май 2011 г. Това гласят промените в Закона за данък върху доходите на физическите лица, които влязоха в сила от началото на 2010 г.

Според закона от задължението да подават декларации за облагане на доходите от предходната година са освободени само тези граждани, които 31 декември 2010 г. имат само един работодател, който е определил и внесъл пълния размер на годишния данък до 31 януари 2011 г. Това на практика означава, че ако през годината сте сменили своя работодател и новият не е изчислил и внесъл дължимия годишен данък, то вие трябва да подадете декларация за доходите. Подаването на декларацията е задължително, независимо от факта, че сте работили само по трудови правоотношения.

Същото важи и за тези физически лица, които към 31. 12. 2010 г. имат двама или повече работодатели, при които работят по трудов договор. Задължени да подават декларация за доходите са и тези, които през годината са имали един работодател, но през годината са напуснали или са били освободени от работа и към 31.12.2010 г. нямат работодател, който да определи годишния данък за доходите от трудови правоотношения.

Тази година срокът за подаване на декларациите за облагане на доходите на физическите лица от 2010 г. изтича на 2 май 2011 г. Това е така,  тъй като 30 април е събота, а според правилото, когато последният ден от срока е неприсъствен, този ден не се брои и срокът изтича в първия  работен ден.

Затова до 2 май трябва да се внесе и дължимият данък за довнасяне по декларациите за доходите. От НАП напомнят, че при попълване на преводни нареждания към бюджета, е необходимо да се напише точната дължима сума, кода за вид плащане (код 111213 - „Данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори, наеми и др.” или за данъка от едноличните търговци 111215 – „Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на еднолични търговци”), входящия номер на данъчната декларация, ЕГН, като задължително се посочва и периода, за който се отнася плащането (1. 01. 2010 - 31. 12. 2010).

Най-лесният и достъпен начин за плащането на данъка е по интернет. Плащането на данъци по този начин изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.

5% отстъпка могат да ползват гражданите, които подадат своята декларация и платят дължимото към бюджета в срок до 10 февруари 2011 г. Отстъпка от 5% имат и тези, които подадат декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис. Ползва се само една от двете отстъпки. 

Обещетение за бременност и раждане

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Това е заложено в чл. 48а от Кодекс за социално осигуряване (КСО).

Кои лица са осигурени за общо заболяване и майчинство?
Това са лицата осигурени за Фонд „Общо заболяване и майчинство“, като в това число не влизат:

• самоосигуряващите се лица, не избрали да се осигуряват за съответния фонд и без право на обезщетение за общо заболяване и майчинство

• лицата, сключили договор с работодател по чл.114 от Кодекс на труда (КТ), т.е. лицата наети на работа до 40 часа в месеца.

• лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор)

С промяна в Кодекс за социално осигуряване, чл. 49, ал.1 от 2011 година се увеличава периодът, от който се изчислява дневното парично обезщетение от 12 на 18 месеца. Това е периодът предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90% от среднодневния осигурителен доход, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. Сумата на обезщетението не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата.
Размерът на обезщетенията зависи от броя работни дни в месеца, за който се изплаща обезщетението. Тъй като всички болнични са изчислени върху един и същ доход, среднодневното възнаграждение, върху което се изчислява обезщетението  е еднакво за всички издадени за периода болнични.

Изчисляването на среднодневното възнаграждението, от което ще бъде изчислено обезщетението е уредено в чл.41, ал. 2-5 на КСО. В алгоритъма са включени променливи като минимална работна заплата, неплатен отпуск, отпуск за отглеждане на малко дете, обезщетения от болнични и др. Следващият пример, който ще дам, описва стандартната ситуация и в нея не съм включил част от променливите*.

Пример: Лице излиза на 18 Януари 2011 година в болничен за бременност и раждане 45 дни преди термина. Месеците, които се взимат предвид при изчисляване на обезщетението са последните 18 месеца, предхождащи месец Януари. През съответния период лицето е осигурено върху осигурителен доход от 1500 лв. за всички рискове, включително за „Общо заболяване и майчинство“. Следващата таблица дава подробна информация за работните дни по месеци, личните осигурителни вноски, данък върху доходите, нетен  и осигурителен доход.

Нетният доход се получава, като от осигурителния доход извадим всички лични удръжки за съответния месец.

За да получим среднодневен осигурителен доход следва да разделим общата сума на осигурителния доход на общия брой дни = 27000/381 = 70.87 лв.
Дневното парично обезщетение се определя в размер на 90% от среднодневения осигурителен доход или = 70.87*90% = 63.78 лв.
Изчисляваме и среднодневен нетен доход, като разделим общата сума на нетен доход на общия брой дни = 21286.80/381 = 55.87 лв.

Тъй като среднодневния осигурителен доход е по-голям от среднодневния нетен доход, следва за дневно парично обезщетение да се избере втората сума – 55.87 лв.

Вече може да изчислим и сумата на цялото обезщетение за месец Януари. В периода от 18 до 31 Януари има 10 работни дни. Сумата на обезщетението за бременност и раждане = 10 работни дни * избрана сума 55. 87 лв. = 558.70 лв.

За всеки следващ месец следва определената ставка да се умножи по броя работни дни.

Тук е мястото да допълня една особеност, свързана с изчисляването на обезщетение за бременност и раждане при самоосигуряващите се лица. Става въпрос за определяне на нетното възнаграждение, което в случая не се изчислява по описания по-горе начин. Нетното възнаграждение при самоосигуряващите се лица е определено в отделна наредба и е равно на осигурителния доход. По тази причина дневното парично обезщетение се определя в размер на 90% направо от среднодневния осигурителен доход. В същия случай избраната сума щеше да бъде 63.78 лв. и за времето от 18 до 31 Януари 2011 година, самоосигуряващото се лице трябваше да получи 637.80 лв. Не бързайте да завиждате, защото върху същия осигурителен доход, самоосигуряващото се лице е внесло приблизително 1900 лв . повече осигуровки в хазната.

---