Авансово и годишно облагане на доходите от положен личен труд на съдружници

Промяната се основава на презумпцията, че предвид участието на посочените лица в съответните предприятия, упражняването на личен труд в тях не може да се квалифицира като независима стопанска дейност и доходите им от него да бъдат третирани данъчно като доходи от такава дейност.

Коментарът по темата е мотивиран от промяната в дефиницията на понятието “Трудови правоотношения” по смисъла на ЗДДФЛ, която е в сила от 01.01.2010 г. и доведе до съществени изменения в реда за данъчно третиране на доходите, придобити от съдружници в дружества с ограничена отговорност. Тя води до промени както в авансовото облагане на техните доходи, така и в задълженията на лицата и платците на тези доходи при тяхното годишно документиране и подоходно облагане. До какво доведе промяната?

Общи положения

Както е известно до края на 2009 г. тяхното облагане се извършваше, съобразно правното основание за възникването на съответния доход, като възможните хипотези при това бяха:

доходи от трудов договор по смисъла на Кодекса на труда (КТ) или на договор за управление и контрол; и

доходи от друга стопанска дейност или възнаграждения по извънтрудови правоотношения, третирани данъчно по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, за които се ползваха нормативно признати разходи от 25 на сто.

С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01. 2010 г., дефиницията на понятието “Трудови правоотношения” по смисъла на закона бе разширена с нова разпоредба. В редакцията на т. 26 на §1 от ДР на закона бе включена нова буква “и”, в съответствие с която правоотношенията, между физическите лица – съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на АД, и дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член- кооператори или акционери, се приравняват на трудови, независимо от основанието за тяхното възникване.

Приравняването на възнагражденията за извършените от тази категория лица дейности или услуги в полза на дружествата или кооперациите, в които те са съдружници, акционери или член-кооператори, на трудови има за резултат това, че те ще се облагат по реда на ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения. Промяната се основава на презумпцията, че предвид участието на посочените лица в съответните предприятия, упражняването на личен труд в тях не може да се квалифицира като независима стопанска дейност и доходите им от него да бъдат третирани данъчно като доходи от такава дейност.

В тази връзка заслужава внимание това, че преквалифицирането на доходите на посочените лица като доходи от трудови правоотношения е само за целите на ЗДДФЛ. Доколкото те не са в трудови правоотношения с посочените предприятия по смисъла на КТ или в правоотношения по договори за управление и контрол, то за целите на социалното осигуряване лицата продължават да се третират като самоосигуряващи се.

Практически резултати от промяната

Промяната в квалификацията на този вид доходи доведе до изменения както в текущото им авансово облагане, така и в реда за тяхното годишно документиране, облагане и отчитане.

2.1. Промени в авансовото  облагане на доходите

Текущо промените се изразиха в това че:

при определяне размера на авансовите вноски за облагане на възнагражденията, получавани от съдружници за положен личен труд в дружествата, отпадна правото да бъдат приспадани необлагаеми разходи и той се определя по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ; и
размерът на данъчната основа, формиран по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, се намалява с: данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно);

от данъчната основа се приспада и данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ (за доброволно осигуряване и животозастраховане), но само когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода (чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ);

ако платецът на дохода не удържа от месечните възнаграждения за посочените видове дейности задължителните осигурителни вноски, дължими от съдружниците по реда КСО и ЗЗО, те не може да бъдат приспадани от размера на авансовите им данъчни вноски.

Този ред за текущо данъчно третиране на доходите от личен труд на посочените лица бе регламентиран нормативно като в чл. 42, ал. 2 от закона е добавено второ изречение, според което: „Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.“

2.2. Годишно документиране и деклариране на доходите

Посоченият ред за текущо данъчно третиране на доходите от личен труд на съдружниците и другите категории лица, обект на разпоредбата на буква “и” от т. 26 на §1 от ДР на ЗДДФЛ, води до промени и в реда за определяне и документиране на годишните им данъчни задължения. Те засягат както задълженията на предприятията - платци на доходите, така и задълженията на техните получатели.

Предприятието – платец на дохода:

не следва да извършва преизчисляване на годишна база на доходите им и да определя годишния размер на данъка. Изрично е посочено, че при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на чл. 49, ал.1-7 ЗДДФЛ не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 49, ал. 8 ЗДДФЛ);
доколкото за целите на ЗДДФЛ посочените доходи са дефинирани като доходи от трудови правоотношения, те вече не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ (по аргумент на противното на чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ).

От своя страна лицата, получили през годината доходи от този вид, не са освободени от подаване на годишна данъчна декларация (чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2). При определяне размера на годишната им данъчна основа за доходи от трудови правоотношения по смисъла на буква “и” от т. 26 на §1 от ДР на ЗДДФЛ:

не се приспадат необлагаеми разходи;
приспадат се сумите на задължителните осигурителни вноски на лицата, когато те не са внесени чрез работодателя им (съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ).